Синята и лилавата светлина на Южното сияние се създават от азотни молекули в земната атмосфера.

Полярните сияния, известни като Aurora Australis в Южното полукълбо, възникват когато заредени частици от слънчевия вятър взаимодействат с газовете в земната атмосфера. Когато тези частици се сблъскат с азотни молекули (N2) на височина под 100 километра, йонизират газа и причиняват излъчване в синия и виолетовия спектър. За разлика от кислорода, който лесно се възбужда и светва в зелено, азотът изисква значително по-висока енергия, за да променя своето енергийно състояние.Според данни на НАСА и Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA), синьото сияние е показател за екстремна геомагнитна активност. По време на историческата „Буря на Карингтън" през 1859 г. са наблюдавани интензивни лилави и сини цветове дори на по-ниски географски ширини. Тези цветове се появяват най-често в долния край на „завесите" на сиянието, където атмосферното налягане е по-високо и концентрацията на азот е по-голяма.Изследователи от Геофизичния институт към Университета на Аляска Феърбанкс обясняват, че дължината на вълната за синьото излъчване е около 428 нанометра. Това специфично излъчване се случва само когато слънчевите протони и електрони имат достатъчна скорост, за да проникнат дълбоко в йоносферата. Наблюдението на наситено синьо или лилаво сияние е редкост и се счита за върховна точка на всяко геомагнитно събитие.