Котките виждат отлично в тъмното благодарение на специален огледален слой в очите им, наречен „тапетум луцидум“.

Tapetum lucidum е биологична структура, разположена непосредствено зад ретината при много гръбначни животни, включително котките. Този слой действа като ретрорефлектор, който връща фотоните обратно през фоторецепторите, давайки на окото втори шанс да улови наличната светлина. Според изследвания на Университета Корнел, този механизъм увеличава визуалната чувствителност на котките при слаба светлина с до 44%.Котките притежават и изключително голям брой пръчици в ретината си, които са отговорни за периферното зрение и виждането в полумрак. Докато човешкото око има повече колбички за разпознаване на цветове, котешкото око е еволюирало да засича движение и форми при минимална осветеност. Комбинацията от tapetum lucidum и високата плътност на пръчиците прави котките едни от най-ефективните нощни хищници в природата.Феноменът на светещите очи, известен като „eyeshine“, варира по цвят в зависимост от съдържанието на рибофлавин или цинк в слоя. При домашните котки отразената светлина често е зелена или златиста. Интересен факт е, че сиамските котки често нямат развит tapetum lucidum или той е много слаб, което влошава нощното им зрение в сравнение с другите породи. Тази анатомична особеност е ключова за оцеляването на котките в дивата природа, където ловът често се случва на разсъмване или здрач.