Древните египтяни са използвали натрон – естествена сол – за да мумифицират телата на фараоните и ги запазят в идеално състояние хилядолетия наред.

Процесът на мумификация в Древен Египет достига своя връх по време на Новото царство между 1550 г. пр.н.е. и 1070 г. пр.н.е. Основният агент е натронът, който се добивал естествено от пресъхналите езера в областта Вади ел-Натрун. Химическият състав на натрона включва натриев карбонат, натриев бикарбонат, натриев хлорид и натриев сулфат.Натронът действа чрез осмоза, като извлича водните молекули от клетките на тялото. Тъй като бактериите се нуждаят от влага, за да оцелеят и да разграждат органичната материя, пълното изсушаване на тялото ефективно спира гниенето. Този процес отнемал точно 40 дни – критичният период за премахване на течностите от меките тъкани.Изследвания на мумията на Рамзес II, извършени през 1975 г. от френски учени, потвърждават невероятната ефикасност на този метод. Анализите показват, че натронът не само дехидратира, но и повишава pH нивата, което създава алкална среда, враждебна за микробите. Благодарение на тези химични свойства, телата на владетели като Тутанкамон са останали разпознаваеми повече от 3300 години след тяхната смърт.