Древните гърци и римляни вярвали, че диамантите са сълзи на боговете или отломки от паднали звезди.

В древността диамантите са били изключително редки и са пристигали в Европа главно от Индия, която е била единственият известен източник до 18-ти век. Гръцкият философ Платон е писал за диамантите като за живи същества, въплъщаващи небесни духове. Римският естествоизпитател Плиний Стари описва тези скъпоценни камъни в своята „Естествена история“ (Naturalis Historia), съставена около 77 г. сл. Хр. Той твърди, че диамантът е най-ценното нещо не само сред скъпоценните камъни, но и сред всички неща на света.Съвременната геология разкрива, че диамантите се формират на дълбочина от 140 до 190 километра под земната повърхност. Този процес изисква екстремно налягане от над 50 килобара и температури между 900 и 1300 градуса по Целзий. Въглеродните атоми се подреждат в специфична кристална решетка, която придава на минерала неговата легендарна твърдост. Те достигат до повърхността чрез мощни вулканични изригвания, пренасяни от магма, наречена кимберлит.Най-старите открити диаманти са на възраст около 3.3 милиарда години, което е близо три четвърти от възрастта на самата Земя. Първото официално споменаване на диаманти в индийски текстове датира от 4-ти век пр. Хр. в ръкописа „Артхашастра“. Днес науката потвърждава, че макар да не са сълзи на богове, диамантите наистина могат да имат космически произход под формата на нанодиаманти, открити в метеорити. Тези микроскопични кристали са по-стари от Слънчевата система и се образуват при експлозии на свръхнови звезди.