Гравитацията на Слънцето е толкова мощна, че изкривява светлината и самото време.

Общата теория на относителността, представена от Алберт Айнщайн през 1915 г., описва гравитацията не като сила, а като изкривяване на пространство-времето. Слънцето, със своята огромна маса от около 1.989 × 10^30 кг, създава значителна деформация в тази тъкан. Това кара светлинните лъчи, преминаващи близо до него, да се движат по крива траектория вместо по права линия.На 29 май 1919 г. британският астроном сър Артър Едингтън организира експедиции до остров Принсипи и Бразилия, за да наблюдава пълно слънчево затъмнение. По време на събитието той измерва позициите на звездите в купа Хиади и установява, че те са леко изместени точно според предсказанията на Айнщайн. Това историческо потвърждение прави Айнщайн световна знаменитост почти за една нощ.Освен светлината, гравитацията влияе и на времето чрез ефект, наречен гравитационно забавяне на времето. Часовниците в по-силно гравитационно поле тиктакат по-бавно в сравнение с тези в по-слабо поле. Този феномен е критичен за работата на GPS сателитите, които се намират на около 20 200 км над Земята. Без корекции за тези релативистични ефекти, грешката в позиционирането би се натрупвала с над 10 км на ден.