Празнината Воловар е една от най-големите структури във Вселената с диаметър от 330 милиона светлинни години.

Празнината Воловар (Boötes Void) е открита през 1981 г. от астронома Робърт Киршнър и неговия екип по време на проучване на червеното отместване на галактиките. Тя се намира в съзвездието Воловар и има приблизително сферична форма с обем от близо 236 000 кубични мегапарсека. Това я прави една от най-големите познати „суперпразнини“ в космоса, често наричана „Великата празнина“.Според космологичните модели регион с такъв мащаб би трябвало да съдържа около 2000 галактики, но до момента са потвърдени едва около 60. Това означава, че плътността на материята там е изключително ниска, което озадачава учените от десетилетия. Липсата на галактики е толкова осезаема, че ако бяхме в нейния център, щяхме да вярваме, че сме сами във Вселената до появата на по-мощни телескопи.Една от водещите теории за нейния произход е предложена от компютърни симулации, които показват как по-малки празнини се сливат. Този процес е подобен на начина, по който малки сапунени мехури се обединяват в един голям. Галактиките, които все пак се намират вътре, често са подредени в странни тръбовидни структури, което вероятно е остатък от границите на тези по-малки празнини.Изследването на Воловар е критично за разбирането на еволюцията на Вселената и разпределението на тъмната материя. Тъй като празнините заемат по-голямата част от обема на космоса, техният растеж диктува как се формира широкомащабната структура на Вселената. Проучванията продължават да търсят отговор на въпроса защо в този специфичен регион процесът на формиране на галактики е бил толкова силно потиснат.