Озоновият слой напълно блокира UV-C лъчите – най-опасната форма на слънчева радиация.

Ултравиолетовото лъчение се разделя на три ленти според дължината на вълната: UV-A (315–400 nm), UV-B (280–315 nm) и UV-C (100–280 nm). UV-C лъчите притежават най-късата вълна и най-високата енергия, което ги прави способни да разрушават ДНК и РНК молекулите в микроорганизмите и клетките на бозайниците.За щастие, молекулите на озона (O3) в стратосферата, разположена на височина между 15 и 35 километра над земната повърхност, са изключително ефективни в абсорбирането на тези фотони. Озонът поглъща 100% от UV-C радиацията и около 90% от UV-B радиацията. Без този защитен механизъм животът на сушата би бил невъзможен, тъй като дори кратко излагане на UV-C би причинило тежки изгаряния и генетични мутации.През 1987 година международната общност подписа Монреалския протокол, за да ограничи използването на хлорофлуоровъглероди (CFC), които разрушават озоновия слой. Според данни на НАСА и Световната метеорологична организация, благодарение на тези мерки озоновата дупка над Антарктида постепенно се възстановява. Учените прогнозират, че при сегашните темпове озоновият слой над по-голямата част от планетата ще се върне към нивата си от 1980 година до средата на 21-ви век.