Преди появата на металните форми за печене сладкарите са използвали гъвкави дървени обръчи, за да держат течното тесто във форма.

В историята на кулинарията преходът към съвременните торти започва в Европа през средата на 17-и век. По то време технологичният напредък в металургията все още не е позволявал масовото производство на евтини метални форми за печене. Вместо това пекарите са разчитали на обръчи, изработени от гъвкава дървесина като върба или ясен, които са се закрепвали с малки дървени клинове.Тези дървени приспособления са били от съществено значение, тъй като рецептите от епохата са съдържали голямо количество разбити яйца и захар. Тази смес е била много по-рядка от гъстото тесто за хляб и без опора е щяла да се разлее по цялата тава. Използването на дървени обръчи е описано подробно в готварски книги от 18-и век, включително в трудовете на известната авторка Хана Глас.За да предотвратят изтичането на тестото и залепването му за дървото, сладкарите са облицовали вътрешността на обръча с няколко слоя намаслена хартия. Дъното на формата често е било просто равна повърхност, поръсена с брашно или покрита с хартия, върху която се е поставял обръчът. Този метод е доминирал в професионалните кухни до средата на 19-и век, когато индустриалната революция е направила калайдисаните стоманени форми достъпни и евтини за масовия потребител.