В безлесните райони на Хималаите изсушената тор от як е основното гориво за готвене и отопление.

В Тибетското плато и високите части на Хималаите, разположени на над 4000 метра надморска височина, дървесната растителност е изключително оскъдна или напълно липсва. За местните общности в Тибет и Непал изсушената тор от як (Bos grunniens) е единственият достъпен и възобновяем енергиен източник от векове. Изследвания на Световната здравна организация и различни енергийни проучвания в региона показват, че това гориво е от решаващо значение за оцеляването при екстремни зимни условия.Химическият състав на тора от як е уникален поради диетата на животното, която се състои основно от алпийски треви и острици. Тези растения са богати на лигнин и целулоза, които не се усвояват напълно. В резултат на това изпражненията съдържат висока концентрация на неразградени растителни фибри. Когато се изсушат на слънце, те се превръщат в плътни брикети с висока калоричност, които горят бавно и равномерно.Енергийната ефективност на този биоматериал е изненадващо висока. Едно парче суха тор може да генерира достатъчно топлинна енергия, за да поддържа температура в затворено помещение или да свари големи количества вода за чай и храна. За разлика от тора на говедата в ниските райони, този от як отделя минимално количество дим, което е жизненоважно за здравето на хората, живеещи в лошо проветрени юрти и каменни къщи.