Камилите могат да оцелеят при загуба на 25% от телесното си тегло под формата на вода, докато за повечето бозайници загуба на 15% е смъртоносна.

Способността на камилите да издържат на екстремна дехидратация е интензивно изследвана от физиолози като Кнут Шмид-Нилсен още през 1950-те години. Докато повечето бозайници умират от сърдечна недостатъчност, когато кръвта им се сгъсти твърде много, камилите поддържат кръвния си обем чрез извличане на вода от телесните тъкани. Тяхната кръвна плазма остава стабилна, което позволява на сърцето да продължи да изпомпва кръв без претоварване.Ключов фактор са техните еритроцити, които имат овална форма вместо типичната за бозайниците дисковидна форма. Тази елипсовидна структура позволява на клетките да се движат по-лесно през малките капиляри, дори когато вискозитетът на кръвта се повиши драстично поради липса на течности. Това предотвратява образуването на съсиреци и поддържа кислородния поток до жизненоважните органи в екстремни условия.Освен това тези червени кръвни клетки са изключително устойчиви на осмотично налягане. Когато дехидратирана камила намери източник на вода, тя може да изпие над 100 литра за по-малко от 10 минути. Овалните еритроцити могат да се раздуят до 240% от първоначалния си обем, без да се разрушат, докато клетките на другите животни биха се разпаднали при такова внезапно разреждане на кръвта.