Името „къпкейк“ първоначално е описвало начина на измерване на съставките, а не размера на десерта.

Терминът „къпкейк“ се появява за първи път в готварската книга на Амелия Симънс „American Cookery“ през 1796 година. В нея тя описва рецепта за „лека торта, печена в малки чаши“. Въпреки това, името придобива популярност през 1828 година благодарение на Елиза Лесли и нейната книга „Seventy-five Receipts for Pastry, Cakes, and Sweetmeats“.През XIX век измерването на съставките по тегло е било трудно и бавно, тъй като везните са били скъпи и неточни. Рецептите тип „1-2-3-4“ са направили революция в кухнята. Те включват една чаша масло, две чаши захар, три чаши брашно и четири яйца. Този метод е позволил на домакините лесно да запомнят пропорциите и да постигат еднакви резултати всеки път.Интересно е, че първите къпкейкове са се пекли в керамични чаши или рамекини, тъй като металните форми за печене все още не са били изобретени. Малкият размер е бил практичен, защото кексчетата са се изпичали много по-бързо в пещите на дърва в сравнение с големите блатове. Днес компанията Hostess се счита за първия масов производител, който започва да продава опаковани къпкейкове през 1919 година.