Светлината се забавя повече от два пъти при преминаване през диамант, което създава неговия неповторим блясък.

Скоростта на светлината във вакуум е точно 299 792 458 метра в секунда, но при преминаване през прозрачни материали тя намалява в зависимост от техния показател на пречупване. Диамантът притежава един от най-високите показатели на пречупване сред естествените минерали, който е приблизително 2.42. За сравнение, показателят на пречупване на обикновеното стъкло е едва около 1.5, а на водата е 1.33.Когато светлината навлезе в диаманта, нейната скорост пада до около 124 000 км/сек поради изключително плътната кристална решетка от въглеродни атоми. Това забавяне води до силно пречупване, което „улавя“ светлината и я кара да се отразява от вътрешните стени на фасетите. Този феномен се нарича пълно вътрешно отражение и е ключов за блясъка на скъпоценния камък.Освен това диамантите имат висока дисперсия, което означава, че те разделят бялата светлина на нейните съставни цветове. Този ефект е открит и описан научно от Исак Нютон през 17-ти век, но при диамантите той е особено изразен. Резултатът е характерното „играене“ на цветовете, което гемолозите наричат „огън“. Без това специфично забавяне на фотоните, светлината просто би преминала през камъка без тези визуални ефекти.