Сънливостта след хранене е резултат от хормонални промени, а не от преразпределение на кръвта към стомаха.

Явлението е известно в медицината като постпрандиална сомнолентност. Дълго време се е вярвало, че кръвообращението се пренасочва от мозъка към стомаха, но съвременни изследвания с доплерова ултрасонография доказват, че мозъчният кръвоток остава стабилен и непроменен.Истинският механизъм е свързан с нивата на глюкозата и инсулина след консумация на храна. Когато приемаме въглехидрати, панкреасът отделя инсулин, който помага на повечето аминокиселини да навлязат в мускулите. Триптофанът е изключение — той остава в кръвта и лесно преминава кръвно-мозъчната бариера. В мозъка се превръща в серотонин, който подобрява настроението, а след това в мелатонин, който регулира съня и подпомага отпускането.Проучване на Университета в Манчестър, публикувано в списание Neuron, показва, че повишената глюкоза блокира дейността на орексиновите неврони — клетки в хипоталамуса, отговорни за поддържането на будност и енергичност. Когато тяхната активност спадне поради висока кръвна захар, организмът естествено преминава в режим на почивка и енергийна икономия.