Ню Йорк става световен финансов център благодарение на търговията с памук, а не на златото.

Възходът на Ню Йорк като глобална финансова столица е тясно свързан с „Крал Памук“ през първата половина на XIX век. Въпреки че памукът се отглежда в южните щати, северните търговци и банкери монополизират логистиката и кредитирането. Историци като Свен Бекер в книгата „Империята на памука“ посочват, че пристанището на Ню Йорк е било основният хъб за износ към Европа.Статистиката от 1830-те години показва, че за всеки долар, платен за памук в Ливърпул, около 40 цента се връщат в джобовете на нюйоркските посредници. Тези средства идват от такси за претоварване, складиране, застрахователни премии и високи лихви по заемите, отпускани на плантаторите. Този постоянен приток на капитал позволява на банките в Манхатън да натрупат огромни резерви.Институции като „Bank of New York“ и предците на днешната „JPMorgan Chase“ процъфтяват именно чрез финансирането на тази търговия. Памукът осигурява необходимата чуждестранна валута, която стабилизира американската икономика и привлича европейски инвестиции. Без този капитал изграждането на железопътната мрежа и индустриализацията на Севера биха били невъзможни.Дори след премахването на робството, финансовите структури, изградени по време на памучния бум, остават в основата на Уолстрийт. Този исторически период превръща Ню Йорк от регионално пристанище в конкурент на Лондон. Днес икономистите признават, че памукът е бил „ракетното гориво“ за американския капитализъм през 1800-те години.