В Източна Азия свиренето с уста през нощта се счита за опасна покана към призраци и зли духове.

Суеверието е дълбоко вкоренено в източноазиатския фолклор, като в Япония е известно като „йофуке но кучибуе“. Според традиционните вярвания, подсвиркването през нощта може да призове свръхестествени същества като „они“ (демони) или „юрей“ (призраци). В китайската култура се вярва, че този звук смущава „ин“ енергията на нощта и привлича „гуи“ – неспокойни души, които търсят път обратно към материалния свят.Антрополози от Токийския университет и изследователи на азиатския фолклор посочват, че тези вярвания имат и практическо измерение. В епохата Едо (1603–1867) престъпниците и контрабандистите често са използвали подсвиркване като таен код за комуникация в тъмното. Затова родителите са плашели децата си с истории за духове и змии, за да ги научат да пазят пълна тишина и да не издават местоположението на дома си.В Корея съществува подобно вярване, че свиренето с уста привлича змии или „доккаеби“ (митични същества с магически сили). Психологически погледнато, високият и пронизителен звук на подсвиркването рязко контрастира с естествената тишина на нощта, което засилва усещането за тревожност и опасност. Днес това табу остава жива част от културната етика в региона, макар и по-скоро като знак за лоши обноски.