Космосът не „засмуква“ обекти при пробив в корпуса. Вместо това вътрешното въздушно налягане ги изтласква навън.

Въпреки популярните холивудски клишета, вакуумът в космоса не притежава магическа сила на засмукване. Физичният принцип се основава на Втория закон на термодинамиката, според който газовете естествено се разпространяват от зони с високо налягане към зони с ниско налягане. На борда на Международната космическа станция (МКС) се поддържа налягане от около 101.3 килопаскала, което е еквивалентно на морското равнище на Земята.Когато се появи дупка в корпуса, се създава градиент на налягането. Тъй като налягането в космоса е практически нула, сгъстеният въздух вътре в модула се разширява експлозивно навън. Този процес се нарича декомпресия. Именно скоростта и масата на излизащия въздух създават силата, която избутва предмети и хора през отвора.Реален пример за това се случи през 1997 година на станция „Мир“ по време на сблъсък с товарния кораб „Прогрес М-34“. Пробивът в модула „Спектър“ доведе до изтичане на въздух, но екипажът успя да изолира модула, преди цялото налягане да бъде загубено. Изчисленията на НАСА показват, че при малък пробив изтичането е постепенно, а не мигновено, което дава време за реакция.Важно е да се отбележи, че скоростта на изтласкване зависи пряко от размера на отвора и разликата в налягането. Ако астронавт бъде изложен на вакуум, основната опасност не е „засмукването“, а хипоксията и ебулизма. Ебулизмът е образуването на мехурчета газ в телесните течности поради ниското околно налягане, което е доказано чрез експерименти в барокамери на НАСА през 60-те години.