Леопардите използват ушите си като прецизни радари за локализиране на плячка.

Леопардите (Panthera pardus) притежават един от най-развитите слухови апарати в животинския свят. Докато хората чуват честоти до около 20 000 херца, леопардите могат да улавят звуци до 65 000 херца или дори 100 000 херца според някои изследвания на големите котки. Това им позволява да чуват ултразвуковите сигнали, издавани от малки гризачи в тревата.Анатомията на ухото им е изключително сложна. Всяко ухо се контролира от над 30 мускула, което позволява на ушната мида да се върти на 180 градуса независимо от другата. Тази способност за насочване работи като параболична антена, която концентрира звуковите вълни директно към тъпанчето с невероятна точност.Изследвания на зоолози от институти като Смитсониън потвърждават, че леопардите разчитат на слуха си повече отколкото на зрението при лов в гъста растителност. Те могат да определят точното местоположение на плячката в радиус от няколкостотин метра само по шума от стъпките ѝ. Тази адаптация е критична за оцеляването им като единаци, които трябва да пестят енергия и да избягват неуспешни атаки.