На един фотон му трябват десетки хиляди години, за да стигне от ядрото на Слънцето до повърхността му, но само 8 минути до Земята.

Енергията в Слънцето се генерира чрез термоядрен синтез в неговото ядро, където температурите достигат 15 милиона градуса по Целзий. Плътността там е толкова голяма, че новородените фотони не могат да се движат по права линия. Вместо това те претърпяват процес, известен като „случайно блуждаене“, при който се сблъскват с водородни и хелиеви ядра милиарди пъти в секунда.Всеки сблъсък променя посоката на фотона, което прави пътя му изключително хаотичен и бавен. Според изчисления на НАСА и водещи астрофизици, това пътуване от ядрото до повърхността (фотосферата) отнема средно между 10 000 и 170 000 години. Без това съпротивление светлината би изминала разстоянието от около 696 000 километра за малко над две секунди.След като фотонът най-накрая достигне повърхността на Слънцето, той навлиза в космическия вакуум, където няма препятствия. Тук той се движи с постоянната скорост на светлината от приблизително 300 000 километра в секунда. Тъй като средното разстояние между Слънцето и Земята е около 150 милиона километра, на светлината са и нужни точно 8 минути и 20 секунди, за да достигне до нашите очи.