Майките и техните деца обменят живи клетки, които остават в телата им десетилетия наред.

Феноменът е известен като фето-майчин микрохимеризъм и е открит за първи път през 1893 г. от немския патолог Георг Шморл. По време на бременността малък брой клетки преминават двупосочно през плацентарната бариера. Тези клетки са многофункционални и могат да се интегрират трайно в различни тъкани на гостоприемника.Изследване на Центъра за изследване на рака „Фред Хъчинсън" от 2012 г. установи наличието на мъжка ДНК в мозъка на жени на възраст до 94 години, което доказва, че клетките на синовете им са останали там десетилетия след раждането. Учените смятат, че тези клетки действат като вид естествена имунотерапия и подпомагат възстановяването на органите.Микрохимеризмът играе ключова роля при зарастването на рани и борбата с определени заболявания. Например, открити са фетални клетки в сърдечната тъкан на майки с кардиомиопатия, където те се трансформират в работещи сърдечни клетки. Този биологичен обмен създава уникална генетична връзка, която превръща майката и детето в генетични мозайки един на друг.