При смъртна опасност мозъкът отключва скритата "истерична сила", позволяваща на хората да повдигат автомобили и извършват други невероятни физически подвизи.

Феноменът на истеричната сила се задейства от "реакцията борба или бягство", при която надбъбречните жлези наводняват кръвния поток с епинефрин. Този процес увеличава сърдечния ритъм и приливането на кислород към мускулите, докато потиска болката. В нормални условия хората използват само около 60% от своя потенциален мускулен капацитет, за да избегнат структурни повреди.Един от най-известните случаи е от 2012 г. във Вирджиния, САЩ, когато 22-годишната Лорън Корнак повдига BMW 525i, за да спаси баща си. Подобен инцидент е регистриран през 2006 г. в Квебек, където Лидия Ангию се бори с полярна мечка, за да защити децата си. Тези случаи показват как тялото временно игнорира биологичните "предпазители" на мускулите.Изследвания на Владимир Зациорски, професор по кинезиология в Пенсилванския щатски университет, потвърждават, че тренираните атлети могат да достигнат до 80% от своя капацитет, но само при екстремна опасност обикновените хора достигат теоретичния си максимум. Цената на това свръхусилие е висока, тъй като мускулното съкращение е толкова мощно, че може да откъсне сухожилие от костта. Това доказва, че физическото ни ограничение е по-скоро психологическа бариера, наложена от централната нервна система.