В продължение на почти хиляда години колелото практически не се използваше в Близкия изток и Северна Африка.

Между III и VI век след новата ера употребата на колесни превозни средства в Близкия изток и Северна Африка рязко намалява. Историкът Ричард Булиет в своята книга „Камилата и колелото" (1975) обяснява този феномен с икономическата ефективност на едногърбата камила (дромедар). Докато каруците изискват поддръжка на скъпи пътища и впряг от волове или коне, камилите се движат лесно през пустини и планини без нужда от специална инфраструктура.Една камила може да носи товар между 180 и 250 килограма в продължение на 30 километра на ден с минимален прием на вода. Това я прави много по-рентабилна от каруцата, която пренася подобен товар, но изисква два вола и гладък път. Освен това камилата осигурява мляко, месо и вълна, което добавя допълнителна стойност за търговците. Технологията на седлото, разработена между 500 г. пр.н.е. и 100 г. н.е., позволява на камилите да пренасят тежки стоки директно върху гърба си.Този технологичен „регрес" всъщност е рационален икономически избор, който продължава до началото на XIX век. Едва с появата на парните двигатели и железопътния транспорт колелото отново става доминиращо в региона. Този период е уникален пример в историята, в който биологично решение напълно измества механично такова поради географски и климатични фактори.