Преди повече от 9000 години древните хора са използвали брезова смола като дъвка.

Археологическите находки от обекта Силтхолм на остров Лоланд в Дания предоставиха безпрецедентен поглед към живота през неолита. През 2019 г. изследователи от Университета в Копенхаген анализираха парче брезова смола на 5700 години. Брезовата смола е отличен консервант и успешно е запазила генетичния материал в изключително добро състояние.Анализът на генома разкри, че жената, наречена от учените "Лола", е имала тъмна кожа, тъмнокафява коса и сини очи. Този фенотип е бил характерен за ловците-събиратели в Европа по това време. Учените открили следи от ДНК на лешници и патица, което показва какво е било последното ѝ хранене преди хиляди години.Освен човешка ДНК, пробата съдържаше микробиом от устната кухина, включително патогени като вирусът на Епщайн-Бар и бактерии, причиняващи пневмония и заболявания на венците. Брезовата смола се е получавала чрез нагряване на брезова кора и се е използвала предимно като лепило за инструменти. Смята се, че хората са я дъвчели, за да я направят по-мека за работа или за да облекчат зъбобол благодарение на нейните антисептични свойства.