Аврора Аустралис е южното полярно сияние, което озарява небето над Антарктида.

Аврора Аустралис, известна още като Южно сияние, се задвижва от слънчевия вятър, който изхвърля плазма от Слънцето със скорост до 800 километра в секунда. Когато тези частици достигнат Земята, магнитосферата ги отклонява към полярните региони. Там те се сблъскват с атоми на кислород и азот на височина между 100 и 300 километра.Цветовете на сиянието зависят от вида на газа и височината на сблъсъка. Зеленият цвят, който е най-често срещан, се дължи на кислородни атоми на около 100 километра височина. Червените нюанси се появяват при взаимодействие с кислород на по-големи височини, над 300 километра, докато сините и лилавите цветове са резултат от наличието на азот.Първото подробно научно описание на явлението е направено от Джеймс Кук по време на неговото второ околосветско пътешествие през 1773 година. Днес учени от организации като НАСА и Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) използват спътници за мониторинг на слънчевата активност. Тези данни помагат да се предвиди кога сиянията ще бъдат най-интензивни, което обикновено се случва по време на 11-годишния слънчев цикъл.