През 1991 г. НАСА изпрати над 2000 медузи в космоса, за да изследва как невесомостта влияе върху тяхното развитие.

Мисията SLS-1 на совалката „Колумбия" стартира на 5 юни 1991 г. и продължава девет дни. Учените, ръководени от д-р Дороти Спангенберг от Източния медицински колеж във Вирджиния, изпращат 2478 медузи от вида Aurelia aurita. Целта е да се проучи как микрогравитацията влияе върху развитието на техните гравитационни рецептори.Медузите имат малки торбички с кристали от калциев сулфат, наречени статолити. Когато медузата се движи, тези кристали се удрят в сетивни клетки, което позволява на животното да разбере коя посока е „нагоре". По време на мисията броят на медузите се увеличава до над 60 000 чрез размножаване в орбита.Резултатите показват, че медузите, родени в космоса, имат нормална анатомия, но техните двигателни умения са сериозно увредени. След кацането на Земята те показват симптоми, подобни на световъртеж и дезориентация. Те плували на зигзаг или в кръг, вместо да се движат ефективно в търсене на храна.Това изследване е фундаментално за космическата биология, тъй като хората имат подобни кристали в средното си ухо. То доказва, че развитието на вестибуларния апарат зависи пряко от земното притегляне. Тези открития помагат на НАСА да разбере по-добре рисковете за здравето на астронавтите при дълготрайни мисии в космоса.