Яковете могат да изкачват планински склонове с наклон до 60 градуса благодарение на уникалните си копита.

Домашният як (Bos grunniens) и неговият див предшественик са еволюирали за живот на надморска височина между 3000 и 5000 метра в Хималаите и Тибетското плато. Тяхната способност да изкачват стръмни склонове от 60 градуса се дължи на специфичната морфология на крайниците. За разлика от конете, копитата на яка са раздвоени и силно подвижни, което позволява на всяка половина да се движи независимо спрямо неравностите на терена.Изследвания на Международния център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD) показват, че структурата на копитото включва твърд кератинов пръстен и еластична възглавничка в центъра. Тази комбинация създава ефект на вакуум при стъпване върху мокри или заледени скали. Освен това ставите на китките и глезените при яковете са по-гъвкави от тези на другите едри преживни животни, което им позволява да балансират центъра на тежестта си при екстремни ъгли.Физиологията им също подпомага тези усилия, тъй като яковете имат по-големи сърца и бели дробове в сравнение с говедата от низините. Те притежават и уникален тип хемоглобин, който пренася кислорода по-ефективно в разредения планински въздух. Тези адаптации са документирани в проучвания на Тяншанската академия, потвърждаващи, че яковете могат да пренасят товари до 100 кг през проходи, които са недостъпни за всяка друга впрегатна стока.