Айфеловата кула се накланя с до 18 сантиметра встрани от слънцето заради топлинното разширение на метала.

Айфеловата кула е изградена от пудлинговано желязо, което е изключително чувствително към температурни промени. Когато слънцето грее директно върху една от четирите страни на кулата, металът от тази страна се нагрява и се разширява физически. Тъй като сенчестата страна не претърпява същото разширение, се създава асиметрия, която принуждава върха на кулата да се наклони в обратната посока.Това явление е известно като термично разширение и е изчислено още от Гюстав Айфел по време на проектирането през 1887 година. Максималното регистрирано отклонение е около 18 сантиметра, което е незначително за конструкция с височина 330 метра. Освен това, през зимата кулата може да се свие и да стане по-ниска с около 15 сантиметра поради ниските температури.Инженерите от Обществото за експлоатация на Айфеловата кула (SETE) постоянно следят тези движения. Те обясняват, че желязото е по-еластично от бетона, което позволява на кулата да „диша“ без риск за структурната си цялост. Този естествен процес е доказателство за гениалното инженерство на 19-ти век, което предвижда влиянието на околната среда върху масивни метални обекти.