Всичко, което виждате, попада в очите ви наопаки, но мозъкът автоматично обръща образа.

Човешкото око функционира подобно на камера обскура. Когато светлината преминава през изпъкналата леща на окото, тя се пречупва и се фокусира върху ретината в задната част на очната ябълка. Поради законите на оптиката този процес създава изображение, което е обърнато както вертикално, така и хоризонтално.Ретината съдържа милиони фоторецептори, наречени пръчици и колбички, които превръщат светлинната енергия в електрически импулси. Тези сигнали пътуват по зрителния нерв до тилния дял на главния мозък. Там зрителната кора интерпретира данните и „коригира“ ориентацията на образа, за да съответства на физическото ни усещане за гравитация и пространство.През 1890-те години американският психолог Джордж Стратън провежда известен експеримент, за да изследва тази адаптивност. Той носи специални очила с обръщащи призми в продължение на осем дни. Първоначално светът му изглеждал наопаки и той изпитвал силно гадене и дезориентация.До четвъртия ден обаче мозъкът му започнал да се адаптира, а до петия ден той вече можел да се движи нормално. Когато свалил очилата, светът отново му изглеждал странен за кратко време. Това доказва невероятната невропластичност на човешкия мозък и способността му да пренастройва сетивното възприятие според околната среда.