Игуаните кихат редовно, за да изхвърлят излишната сол от телата си.

Морските игуани (Amblyrhynchus cristatus) и много сухоземни видове игуани притежават уникална адаптация, наречена назални солени жлези. Тъй като тези влечуги често консумират храна с високо съдържание на натрий и калий, техните бъбреци не са достатъчно ефективни, за да преработят такова количество минерали. Солените жлези, разположени над носната кухина, извличат тези елементи директно от кръвния поток чрез активен транспорт.Процесът на изхвърляне е механичен и се случва чрез рязко издишване или кихане. Когато концентрацията на сол в жлезата достигне критично ниво, течността се изхвърля със скорост, която позволява на игуаната да се освободи от излишъка, без да губи ценна прясна вода. Това е жизненоважен механизъм за оцеляване, особено за видовете на Галапагоските острови, които се хранят предимно с морски водорасли.Изследвания на биолози като Кристиан Нелсън показват, че тези жлези могат да концентрират солта до нива, които са два пъти по-високи от тези в морската вода. Белият прах, който често се вижда по главите на игуаните, всъщност е кристализиран натриев хлорид, останал след изпаряването на изхвърлената течност. Без тази способност игуаните биха страдали от тежка дехидратация и органна недостатъчност поради осмотичен дисбаланс.