Човешкото тяло притежава „шесто чувство“, наречено проприоцепция, което ни позволява да усещаме позицията на крайниците си без да ги виждаме.

Проприоцепцията често се описва като „шестото чувство“ на човека и се управлява от специализирани нервни окончания, наречени проприорецептори. Те включват мускулните вретена, които следят дължината на мускула, и органите на Голджи в сухожилията, които измерват напрежението. Тези сензори предават информация чрез бързи нервни влакна тип Ia и II директно към централната нервна система.Терминът е въведен за първи път от сър Чарлз Шерингтън през 1906 г., който по-късно печели Нобелова награда за физиология или медицина през 1932 г. за работата си върху функциите на невроните. Информацията се обработва основно в малкия мозък и соматосензорната кора на главния мозък. Това позволява на тялото да извършва сложни движения автоматично, без да е необходим визуален контрол.Изследвания на НАСА показват, че в условия на микрогравитация проприоцепцията се нарушава, тъй като липсата на тегло променя сигналите от ставите. При хората на Земята това чувство е критично за предотвратяване на наранявания. Ако сензорите засекат прекомерно разтягане, те задействат миотатичния рефлекс, който съкращава мускула за милисекунди, за да го предпази от скъсване.