Звукът от пукането на пуканки се дължи на внезапното изпускане на пара, а не на разчупването на обвивката.

През 2015 г. френските изследователи Емануел Виро и Александър Пономарченко от École Polytechnique провеждат детайлно проучване върху физиката на пуканките. Използвайки високоскоростни камери, заснемащи с 2900 кадъра в секунда, и чувствителни микрофони, те установяват, че звукът не съвпада с момента на разкъсване на обвивката. Вместо това „пукането“ се случва около 6 милисекунди след първоначалното счупване на обвивката.Процесът започва, когато вътрешната влага в зърното (около 14% от теглото му) се нагрее до критичната температура от 180 градуса по Целзий. При тази температура вътрешното налягане достига приблизително 930 килопаскала (около 9 атмосфери). Когато обвивката се пробие, парата се разширява мигновено, запълвайки кухините в нишестето, което се превръща в пяна.Изследването потвърждава, че звукът е резултат от рязкото спадане на налягането, което кара кухините вътре в зърното да резонират като акустични камери. Този феномен е идентичен с механизма, по който се произвежда звукът при излитане на тапа от бутилка шампанско или при гръм от вулкан. Учените заключват, че нишестето действа като усилвател на звуковите вълни, генерирани от излизащата пара.