Вълците използват техниката „директен регистър", при която поставят задните си лапи точно в отпечатъците на предните, за да пестят енергия при ходене.

Механиката на движението при вълците (Canis lupus) е еволюирала за максимална ефективност по време на дълги преходи. Техниката „директен регистър" е ключова адаптация, при която задните крайници се приземяват точно в следите, оставени от предните крайници. Изследвания на биолози от Университета на Минесота показват, че това минимизира броя на точките, в които тялото трябва да преодолява съпротивлението на повърхността.Този метод е особено критичен при придвижване в дълбок сняг. Когато предната лапа вече е утъпкала снега, задната лапа изразходва значително по-малко енергия, за да намери стабилна опора. По този начин вълчата глутница често се движи в колона по един, като всички следват стъпките на водача, което драстично намалява общия метаболитен разход на групата.Освен икономия на енергия, директният регистър осигурява и тактическо предимство. Единичната линия от стъпки прави по-трудно за потенциални плячки или съперници да определят точния брой вълци в глутницата. Според данни на International Wolf Center, благодарение на тази походка, вълците могат да поддържат скорост от около 8 до 10 км/ч в продължение на часове, покривайки огромни територии без физическо изтощение.