Китовете наторяват фитопланктона, който произвежда над 50% от кислорода на Земята.

Този биологичен механизъм е известен като „китовата помпа“. Китовете се хранят в дълбоките слоеве на океана, но изплуват на повърхността, за да дишат и да се облекчават. Техните екскременти са изключително богати на желязо и азот, които са жизненоважни, но често дефицитни минерали в горните слоеве на водата.Фитопланктонът се нуждае от тези хранителни вещества, за да се размножава и да извършва фотосинтеза. Според изследване на Международния валутен фонд (МВФ) от 2019 г., един голям кит поглъща средно 33 тона въглероден диоксид през живота си. За сравнение, едно дърво абсорбира едва около 22 килограма годишно.Когато популациите на китове процъфтяват, те стимулират растежа на фитопланктона до такава степен, че той улавя стотици хиляди тона допълнителен въглерод всяка година. Учените от университета във Върмонт посочват, че възстановяването на популациите на сините китове до нивата им отпреди индустриалния китолов би увеличило значително капацитета на океана да произвежда кислород.Освен това, когато китовете умират, те потъват на дъното на океана, като „заключват“ въглерода в телата си за векове. Този процес е от критично значение за регулирането на глобалния климат и поддържането на морските екосистеми. Без китовете хранителният цикъл в океана би бил значително по-слабо ефективен.