Надбягванията с якове са традиционен спорт в Тибет, при който животните развиват скорост до 40 км/ч.

Надбягванията с якове (Bos grunniens) са дълбоко вкоренени в културата на Тибетския автономен район и провинция Цинхай. Те са централно събитие по време на фестивала Шотон, който датира от 11-ти век, и по време на Панаира за конни надбягвания в Нагчу. Въпреки масивното си тяло, което при мъжките индивиди може да достигне тегло от 600 до 1000 килограма, яковете притежават уникални физиологични адаптации за скорост в условия на ниско съдържание на кислород.Биологично погледнато, яковете имат по-големи сърца и бели дробове в сравнение с говедата в низините, както и по-висока концентрация на хемоглобин в кръвта. Това им позволява да поддържат интензивно физическо натоварване на надморска височина над 4000 метра. По време на спринт те могат да достигнат скорост от 40 км/ч, което е впечатляващо за животно с толкова нисък център на тежестта и гъста козина.Изследователи от Китайската академия на науките отбелязват, че домашният як е бил опитомен преди около 5000 години, като е станал незаменим за транспорта и оцеляването в Хималаите. Традицията на надбягванията не е само забавление, но и начин за тестване на издръжливостта и здравето на добитъка. Днес тези събития привличат хиляди туристи и се считат за нематериално културно наследство, което подчертава симбиозата между тибетските номади и природата.