Моцарт е композирал своите клавирни концерти основно за да рекламира себе си и своята виртуозност.

Между 1782 и 1786 година Волфганг Амадеус Моцарт композира 15 от своите най-значими клавирни концерта специално за поредица от академии или концерти с абонамент във Виена. Тези събития са били основният му източник на доходи, като той е действал едновременно като композитор, солист и импресарио. Писма до баща му Леополд потвърждават, че Моцарт е разглеждал тези творби като средство за установяване на господство на виенската музикална сцена.За да защити интелектуалната си собственост, Моцарт често е записвал само соловата партия в съкратен вид или е оставял цели пасажи празни в партитурата. Той е разчитал на феноменалната си памет и способност за импровизация по време на изпълнение. По този начин други пианисти не са могли да откраднат неговите специфични орнаменти и технически иновации, преди творбите да бъдат официално публикувани.Музиколози като Артър Хъчънс отбелязват, че концертите на Моцарт са революционизирали жанра чрез баланса между оркестъра и соловото пиано. До този момент пианото често е било разглеждано като съпровождащ инструмент, но Моцарт го превръща в център на драматичното действие. Успехът на тези концерти му позволява да поддържа висок стандарт на живот, като таксите за участие в един концерт често са надвишавали годишната заплата на средностатистически музикант по това време.