През 17. век лондонските кафенета били известни като „университети за едно пени“.

Първото кафене в Лондон е открито през 1652 г. от Паскуа Розе и бързо се превръща в алтернатива на алкохолните заведения. По това време входната такса от едно пени е покривала не само напитката, но и достъпа до вестници и най-новите научни открития. За разлика от университетите като Оксфорд и Кеймбридж, тук социалният статус не е имал значение за присъстващите.Историци като Брайън Коуън посочват, че кафенетата са били жизненоважни за „публичната сфера“ на Просвещението. В тях са се провеждали лекции по математика и физика, които са били достъпни за обикновените занаятчии. Известното кафене на Едуард Лойд, открито през 1680-те години, дори се превръща в основа на световния застрахователен пазар Lloyd's of London.Интелектуалният обмен е бил толкова силен, че крал Чарлз II се опитва да забрани кафенетата през 1675 г., опасявайки се от политически заговори. Забраната обаче е отменена само след 11 дни поради масово обществено недоволство. Тези заведения остават в историята като местата, където кафето е заменило бирата като основно „гориво“ за ума на модерното общество.