Стаите с отрицателно налягане действат като въздушен капан, който изолира опасните вируси.

Концепцията за стаи с отрицателно налягане е ключов стандарт в съвременната епидемиология и болничен дизайн. Тези помещения са проектирани така, че налягането вътре да е по-ниско от това в околните зони. Това се постига чрез вентилационна система, която изтегля по-голям обем въздух, отколкото подава, създавайки постоянен приток на въздух отвън навътре.За да бъде ефективна една такава изолационна стая, тя трябва да поддържа разлика в налягането от поне 2,5 паскала спрямо съседните помещения. Този механизъм гарантира, че при отваряне на вратата въздухът винаги ще навлиза в стаята, предотвратявайки разпространението на патогени по въздушен път. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ налагат строги изисквания за поне 12 смени на въздуха на час в такива помещения.Изходящият въздух не се изхвърля директно, а преминава през високоефективни сухи въздушни филтри, известни като HEPA (High-Efficiency Particulate Air). Тези филтри са разработени първоначално през 40-те години на миналия век в рамките на проекта „Манхатън“, за да улавят радиоактивни частици. Днес те са сертифицирани да задържат 99,97% от частиците с размер 0,3 микрометра, което включва повечето бактерии и вирусни аерозоли.Този тип инженерно решение стана изключително популярно по време на пандемията от COVID-19, когато болниците по целия свят трябваше бързо да преоборудват отделенията си. Освен за вируси като SARS-CoV-2, тези стаи са жизненоважни за лечение на пациенти с туберкулоза, морбили или варицела. Системата предпазва както медицинския персонал, така и останалите пациенти в лечебното заведение от заразяване.