През 19-и век пречистването на памук е било изключително опасно поради риск от внезапни пожари.

Изобретяването на памукопречистващата машина (cotton gin) от Илай Уитни през 1793 г. революционизира текстилната индустрия, но създава сериозни рискове за безопасността. Основният механизъм включва въртящи се метални триони, които издърпват памучните влакна през тесни процепи, за да ги отделят от семената. Проблемът възниква, когато в машината попаднат чужди тела като малки камъни или метални парчета, които при контакт с бързо движещите се зъбци произвеждат искри.Тези искри попадат в среда, наситена с фин памучен прах и сухи влакна, които действат като барут. Памучният прах е класифициран като силно експлозивен материал поради голямата си повърхностна площ, която позволява моментално окисляване. Статистически данни от 19-и век показват, че пожарите в памукопречиствателните станции са били толкова чести, че застрахователните компании са налагали изключително високи премии или са отказвали покритие.За да се намалят щетите, много станции са били изграждани с отделни секции и дебели тухлени стени, за да се изолира огънят. Технологичният напредък по-късно въвежда магнитни сепаратори за улавяне на метални предмети и системи за овлажняване на въздуха, които намаляват статичното електричество и праха. Въпреки това, до началото на 20-и век пожарите в тези предприятия остават една от водещите причини за индустриални загуби в южните щати на САЩ.