„Златният час“ е критичният първи час след тежка травма, в който медицинската помощ е най-решаваща за оцеляването.

Концепцията за „Златния час“ е въведена за първи път от д-р Р. Адам Коули през 1970 година. Той е основател на Центъра за изследване на шока към Университета в Мериленд. Неговите изследвания показват, че времето между нараняването и окончателното медицинско лечение определя шансовете за живот на пациента. Според Коули съществува пряка връзка между бързината на операцията и оцеляването при вътрешни кръвоизливи.Статистическите данни от американски травма центрове потвърждават, че смъртността нараства значително, ако пациентът не получи специализирана помощ в рамките на първите 60 минути. Този период е критичен за предотвратяване на хиповолемичен шок, при който тялото губи твърде много кръв и органите започват да отказват. Навременната намеса в този интервал позволява на лекарите да стабилизират кръвното налягане и да поддържат кислородния поток към мозъка и сърцето.В съвременната медицина този модел е доразвит в концепцията „Платинените десет минути“. Тя подчертава, че екипите на бърза помощ трябва да стабилизират и транспортират пациента в рамките на 10 минути от пристигането на мястото на инцидента. Проучвания на Световната здравна организация показват, че ефективните системи за спешна помощ, базирани на тези принципи, намаляват смъртността при катастрофи с над 25 процента. Днес „Златният час“ е стандарт в протоколите на Advanced Trauma Life Support (ATLS) по целия свят.