По време на Втората световна война психологът Б. Ф. Скинър разработва ракети, управлявани от обучени гълъби.

„Проект Гълъб“ започва през 1940 г. под ръководството на известния бихевиорист Б. Ф. Скинър, който получава финансиране от Националния комитет за отбранителни изследвания (NDRC). Скинър използва принципите на оперантното кондициониране, за да научи гълъбите да разпознават специфични визуални цели. Птиците са били поставяни в специални сбруи вътре в носовата част на ракетата, където пред тях е имало три екрана, прожектиращи изгледа отпред.Когато гълъбът кълве центъра на целта върху екрана, ракетата лети право напред, а ако кълве встрани, механични сервомотори променят ъгъла на кормилата за корекция на курса. Скинър избира гълъбите заради тяхното отлично зрение, бързи реакции и устойчивост на стрес по време на полет. Изследванията показват, че птиците са способни да поддържат фокус дори при силен шум и вибрации, кълвейки до четири пъти в секунда.Въпреки успешните демонстрации през 1944 г., при които гълъбите показват невероятна точност, армията на САЩ решава да спре проекта. Военните лидери намират идеята за „птици в ракета“ за твърде ексцентрична и непрактична за масово производство. По-късно, по време на Студената война, проектът е възроден за кратко под името „Orcon“ (Organic Control), преди окончателно да бъде заменен от електронните системи за самонасочване.