Вулканичните изригвания могат да създават собствени мълнии, известни като „мръсни гръмотевични бури“.

Феноменът на вулканичните мълнии е документиран от векове, като едно от първите подробни описания датира от изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр., описано от Плиний Млади. Процесът се нарича „зареждане чрез триене“ или трибоелектричен ефект. Когато магмата се раздробява на малки частици пепел и ледени кристали, те се сблъскват интензивно в турбулентната емисионна колона.Проучване, публикувано в списание „Science“ през 2007 г., използва радиовълни за картографиране на тези мълнии при изригването на вулкана Огъстин в Аляска. Учените откриват, че светкавиците се появяват на два етапа. Първата фаза се случва веднага след експлозията при кратера, а втората се развива по-късно в облака от пепел на по-голяма височина.Изследвания на Института за геофизика към Лудвиг-Максимилиан университет в Мюнхен показват, че фината пепел е ключов фактор за генерирането на електрическия заряд. Колкото по-малки са частиците и по-висока е скоростта на изхвърляне, толкова по-голяма е вероятността от мълнии. Този феномен е наблюдаван често при големи съвременни събития, като изригването на Ейяфятлайокутъл в Исландия през 2010 г. и вулкана Таал във Филипините през 2020 г.