При опасност яковете образуват непробиваем защитен кръг с рогата навън.

Дивият як (Bos mutus) обитава суровите условия на Тибетското плато на надморска височина между 3000 и 5000 метра. Тъй като в тези открити пространства няма много места за криене, те са развили сложни социални механизми за защита. Основният им естествен враг е тибетският вълк, който често ловува на глутници и атакува най-слабите членове на стадото.Когато бъде забелязана заплаха, доминантните мъжки и женски подават сигнал чрез специфични звуци и тропане. Стадото бързо се организира в кръгова формация, известна в биологията като „защитен пръстен“. Малките теленца, които са най-уязвими, се прибират в средата на кръга, където са напълно обградени от телата на възрастните. Възрастните индивиди могат да тежат до 1000 килограма и притежават рога, които достигат дължина от 90 сантиметра.Изследвания на зоолози в Тибет показват, че тази стратегия е изключително ефективна срещу снежни леопарди и вълци. Хищниците рядко успяват да пробият „стената“, тъй като всеки опит за приближаване води до риск от пробождане или премазване. Този инстинктивен отбранителен механизъм е пример за еволюционна адаптация, която гарантира оцеляването на вида в една от най-враждебните среди на планетата.