Цветът на галактиката разкрива нейната възраст: сините галактики са млади, а червените са стари.

Цветът на галактиките се определя от тяхната звездна популация и е ключов индикатор в астрофизиката. Младите галактики са доминирани от масивни звезди от спектрални класове O и B, които излъчват интензивна ултравиолетова и синя светлина. Тези звезди са изключително горещи, но имат кратък живот от едва няколко милиона години, преди да експлодират като свръхнови.Когато запасите от междузвезден газ и прах се изчерпат, процесът на звездообразуване спира. Без нови сини звезди, които да заменят умиращите, галактиката започва да се доминира от по-малки и дълголетни звезди като червените джуджета и червените гиганти. Този преход е известен в науката като преминаване от „синия облак" към „червената последователност" в диаграмата цвят-величина.Изследвания на НАСА и Европейската южна обсерватория потвърждават, че елиптичните галактики обикновено са „червени и мъртви", докато спиралните галактики често са сини и активни. Светлината от червените галактики е с по-голяма дължина на вълната, което показва, че техните звезди са на милиарди години. Астрономите използват фотометрия, за да измерят тези цветови индекси и да определят точната еволюционна история на Вселената.