Еполетната акула може да „върви“ по сушата, използвайки перките си като крака.

Еполетната акула (Hemiscyllium ocellatum) е уникален вид, разпространен главно в Големия бариерен риф край Австралия и Нова Гвинея. За разлика от повечето акули, тя е еволюирала да оцелява в екстремни условия на хипоксия (липса на кислород). Когато приливите се оттеглят, тя често остава блокирана в малки локви или на сухи коралови рифове.За да се придвижва, акулата използва мускулестите си гръдни и коремни перки, които извършват ротационни движения, наподобяващи ходене. Този механизъм е изследван подробно от учени от Университета на Куинсланд и Университета Флорида Атлантик. Проучванията показват, че тези риби могат да изминат разстояния до 30 метра по суша, за да намерят по-дълбока вода.Най-впечатляващата адаптация е способността им да изключват определени функции на мозъка си, за да пестят енергия при липса на кислород. Те могат да оцелеят до 60 минути извън водата без трайни увреждания, като забавят метаболизма си значително. Тази стратегия им позволява не само да избягват хищници, но и да достигат до хранителни източници, недостъпни за други морски обитатели.