Четенето на графични романи активира едновременно двете полукълба на мозъка.

Този феномен се обяснява чрез "Теорията за двойното кодиране", предложена от д-р Алън Пайвио от Университета на Западно Онтарио през 1971 година. Според теорията човешкият мозък обработва информацията чрез две отделни, но взаимосвързани системи: една за вербални стимули и една за визуални обекти. Когато четем графичен роман, активираме едновременно езиковите центрове в лявото полукълбо и центровете за пространствено и визуално разпознаване в дясното полукълбо.Изследвания на професор Дейл Джейкъбс от Университета в Уиндзор показват, че комиксите изискват значително по-сложна когнитивна обработка от обикновения текст. Читателят трябва не само да декодира думите, но и да интерпретира визуални елементи като мимики, цветове и перспектива. Това създава по-дълбоки невронни връзки и улеснява по-късното възпроизвеждане на информацията от паметта.През 2013 година проучване на Университета в Оклахома потвърди, че студентите, които учат чрез графични материали, усвояват концепциите по-бързо в сравнение с тези, използващи само текст. Мозъкът буквално "превключва" на по-висока скорост, за да синхронизира входящите данни от двете системи. Това прави графичните романи изключително полезен инструмент за развитие на критичното мислене и визуалната грамотност в съвременното образование.