През периода Карбон нивата на кислород са били толкова високи, че са съществували водни кончета с размах на крилата над 60 сантиметра.

Периодът Карбон (преди 359 до 299 милиона години) е белязан от буйна растителност и огромни гори, които чрез фотосинтеза повишават нивата на кислород в атмосферата до рекордните 35%. За сравнение, днешната атмосфера съдържа едва 21% кислород. Този излишък е позволил на членестоногите да достигнат гигантски размери, невиждани в съвременната епоха.Най-известният пример е Meganeura monyi, праисторическо водно конче, открито за първи път във Франция през 1880 година. Фосилните останки показват, че размахът на крилата му е достигал впечатляващите 70 сантиметра. Тези хищници са били едни от най-големите летящи насекоми, съществували някога на Земята.Биологичното ограничение на размера при насекомите се дължи на тяхната дихателна система, съставена от трахеи. Тези малки тръбички доставят кислород директно до тъканите чрез пасивна дифузия. При ниски нива на кислород газът не може да проникне достатъчно дълбоко в голямо тяло, което ограничава растежа.Изследвания на учени от Държавния университет на Аризона потвърждават, че по-високото атмосферно налягане и концентрация на кислород са били ключови за съществуването на тези гиганти. Когато нивата на кислород спадат в края на периода, тези видове измират, тъй като телата им вече не могат да се снабдяват с достатъчно енергия. Днес физиката и биологията просто не позволяват на насекоми с такива размери да оцелеят.