Гравитацията на Слънцето задържа Плутон в неговата орбита от разстояние близо 6 милиарда километра.

Слънцето е доминиращият гравитационен център в нашата система с маса от приблизително 1.989 × 10^30 килограма. Според закона на Нютон за всеобщото привличане, гравитационната сила зависи от масата на обектите и квадрата на разстоянието между тях. Въпреки че Плутон се намира на средно разстояние от 5.9 милиарда километра, огромната маса на Слънцето компенсира тази дистанция.Плутон се движи по силно елиптична орбита, като в най-далечната си точка (афелий) достига 7.37 милиарда километра от Слънцето. Скоростта, с която джуджето планета се движи, е едва 4.7 километра в секунда, което е много по-бавно от земните 29.8 километра в секунда. Тази ниска скорост позволява на слабата, но постоянна слънчева гравитация да изкривява пътя му в затворена елипса.Изчисленията на астрономите показват, че гравитационното влияние на Слънцето се простира далеч отвъд Плутон, чак до Облака на Оорт. Този регион се намира на разстояние до 100 000 астрономически единици, което е почти две светлинни години. Това означава, че Слънцето може да задържа обекти в орбита на невероятни разстояния, стига те да не бъдат привлечени от друга близка звезда.Интересен факт е, че ускорението на свободна падане на слънчевата повърхност е 274 m/s², което е точно 28 пъти повече от земното. Тази мощна сила е причината дори най-отдалечените ледени тела в пояса на Кайпер да остават част от нашата система в продължение на милиарди години. Мисията New Horizons на НАСА през 2015 година потвърди прецизните орбитални параметри на Плутон, доказвайки стабилността на тази далечна връзка.