Магнитното поле на Юпитер е толкова силно, че би отклонило компас на 3 милиона километра разстояние.

Магнитното поле на Юпитер е най-голямата структура в Слънчевата система след самото Слънце. То се простира на разстояние между 1 и 3 милиона километра към Слънцето и над 1 милиард километра в обратната посока. Източникът на това поле е слоят от течен метален водород, разположен дълбоко под облаците на планетата. При екстремното налягане там водородът се държи като течен метал и провежда електричество.Данните от мисията „Джуно“ на НАСА, която влезе в орбита около планетата през 2016 година, разкриха, че полето е много по-сложно и асиметрично от очакваното. Интензитетът на магнитното поле на повърхността на Юпитер достига до 7.766 гауса, което е десетки пъти повече от това на Земята. Това поле създава интензивни радиационни пояси, които са смъртоносни за незащитена електроника и хора.Огромната магнитосфера улавя заредени частици, изхвърлени основно от вулканите на луната Йо. Тези частици се ускоряват до релативистични скорости и създават мощни полярни сияния, които са хиляди пъти по-ярки от земните. Процесът генерира и мощни радиовълни, които учените наблюдават още от 50-те години на миналия век. Без тази защитна обвивка луните на Юпитер биха били подложени на директното влияние на слънчевия вятър.