През Барока изкуствените бенки, наречени „мушки“, са служели като таен език за флирт.

През XVII и XVIII век в Европа, особено във Франция по времето на Луи XIV и Луи XV, употребата на изкуствени бенки (mouches) достига своя апогей. Тези аксесоари са се изработвали от скъпи материали като кадифе, коприна или тафта и често са имали форми на сърца, звезди или луни. Основната им медицинска функция е била да маскират пораженията по кожата, оставени от епидемиите от едра шарка, които са били широко разпространени по това време.С течение на времето разположението на мушката се превръща в „език на любовта“, описан подробно в редица исторически документи и литературни произведения от епохата. Например, мушка в ъгъла на окото е наричана „страстната“ (la passionnée), докато такава на челото е символизирала „величествената“ (la majestueuse). Поставянето на пластира близо до устните е било знак за кокетство и желание за целувка.Историците отбелязват, че този метод на комуникация е бил жизненоважен в кралските дворове, където директният разговор по лични теми често е бил невъзможен поради строгия протокол. Дамите са носели малки кутийки, наречени „boîtes à mouches“, които са съдържали огледало и резервни бенки, за да могат да променят съобщението си в зависимост от ситуацията. Тази мода започва да затихва едва след Френската революция през 1789 година, когато пищният стил на аристокрацията бива отхвърлен.