Индустриалната революция превърна въглищата в основното гориво на модерния свят, кардинално променяйки икономиката и климата.

Преходът към въглища започна сериозно във Великобритания през 18-ти век поради недостига на дървесина и нарастващото население. През 1769 г. Джеймс Уат патентова своята усъвършенствана парна машина, което позволи на фабриките да се отдалечат от реките и да използват въглища като постоянен, надежден източник на енергия.До 1850 г. Великобритания произвеждаше около половината от световното количество въглища. Статистиката показва впечатляващ ръст: между 1700 г. и 1900 г. световното производство на въглища се увеличи с над 4000 процента. Този енергиен скок позволи масовото производство на стомана и развитието на железопътната мрежа, която свърза континентите и ускори глобалната търговия.Въглищата съдържат значително повече енергия на единица обем в сравнение с дървесината, което ги прави идеални за захранване на тежки машини и транспортни средства като параходи и локомотиви. Използването им обаче води до отделянето на огромни количества въглероден диоксид и серни оксиди в атмосферата, с дълготрайни последствия за климата.Изследвания на ледени ядра от Гренландия потвърждават, че нивата на парникови газове започват да се покачват рязко именно през този период. Днес историците и климатолозите разглеждат средата на 19-ти век като повратна точка за антропогенното въздействие върху глобалния климат. Индустриалната революция буквално е изградена върху изкопаеми горива, което определи траекторията на съвременния свят.