Някои акули използват биолуминесценция, за да станат невидими за хищниците под тях.

Биолуминесценцията при акулите е най-силно изразена при видове като Etmopterus spinax, известна като кадифена коремна фенерна акула. Тези морски обитатели използват специализирани органи, наречени фотофори, разположени основно по коремната им част. Тези органи произвеждат светлина чрез химична реакция, която имитира интензитета и цвета на слънчевата светлина, проникваща от повърхността на океана.Изследване, публикувано в списание Scientific Reports през 2014 г., разкрива, че тези акули могат активно да регулират нивата на светлина, за да съответстват на променящите се условия в мезопелагичната зона. Тази зона се намира на дълбочина между 200 и 1000 метра, където светлината е оскъдна, но все пак налична. Без този механизъм силуетът на акулата би бил ясно видим на фона на по-светлата повърхност, което би я направило лесна плячка за по-големи хищници.Процесът на контраилюминация е форма на активен камуфлаж, който е жизненоважен за оцеляването в открития океан. Учени от Католическия университет в Льовен, Белгия, са установили, че хормоните мелатонин и пролактин контролират излъчването на светлина при тези видове. Този сложен биологичен механизъм позволява на акулите не само да се крият, но и да се приближават незабелязано до своята плячка. Това е един от най-съвършените примери за еволюционна адаптация в морските дълбини.